Психотерапевтът не налага решения, а само подсказва алтернативи.

            Дониела Власакиева - психолог в МБАЛ Лайф Хоспитал

            Професионалният план на психолога в съвременния живот е неизбежен. Факторите, които предизвикват стрес и кризисни състояния на личността стават все по - многобройни и разнообразни по характер. Психологически проблеми в резултат от черти на характера, биохимичен дисбаланс, стрес, оказват силно влияние върху физическото състояние и качество на живот на човека. Постоянното напрежение при живот с потиснати емоции като тъга, гняв, страх или състояние на тревожност, оказват физическо въздействие върху организма. Защото психиката и тялото са цялостна сложна система. Индивидуалната емоционална реакция на житейските проблеми се формира в зависимост от личностните характеристики, индивидуалния опит и обстоятелствата. Нещо лесно преодолимо за едни, може да провокира заболяване у други. Въпреки това, човек е в състояние да се научи как да се справя по - добре с емоционалните си трудности.  Повечето заболявания, особено хроничните, имат важно психологическо измерение - като причина, като механизъм, който ги възпроизвежда и поддържа и като начин на справяне.
Това е ролята на психолога - да открие и отстрани причината. Истината е, че в България народопсихологията е такава , че много хора приемат за лична обида, фактът че са ги упътили към психолог. Веднага следва отговорът „ Да не съм луд!“. Вярно е , че за разлика от западната култура ние имаме съседи и приятели, на чието рамо можем да поплачем, да оголим душата си. Но никой не се замисля , като изхвърля душевния си боклук, какво струва това за близките му, могат ли те да се справят с него? И така се влиза в омагьосания кръг, че светът е недружелюбен и се случват само лоши неща и проблемите са нерешими. Живеем с толкова внушени представи и категории за добро и лошо, с натрапени ни дисфункционални вярвания за живота, етикираме хората, даваме прибързани оценки за другите, като не се замисляме какво струва това за тях.
На Запад е стара традиция хората да посещават психолог , дори когато  видимо се чувстват добре, но това е част от тяхната култура. В училищата още от малки ги включват в тренинги, които ги учат как да общуват, да зачитат мнението и личното пространство на другите. Научават се да изслушват, научават се  на търпение, също нещо много важно, да могат да приемат критики. По този начин се постига изграждане на личности с добро самочувствие и реална самооценка. Всичко това се случва с елегантната помощ на психолога.
Основната цел е достигнето на клиента до необходимостта от самостоятелен избор на вариант за решаване на проблема. В този случай ролята на психолога е да бъде събеседник, който умее да изслушва , задава уточняващи въпроси, демонстрира съпричасност и не нарушава достойнството на човека. Крайната цел е заедно да разработят план за действие. Пациентът трябва да е достигнал до съзнанието за промяна и развитие, до идеята, че да работиш над себе си е акт на самоуважение. Психотерапевтът не налага решения, а само подсказва алтернативи. Човек трябва сам да избере пътя и стъпките, с които да мине през него. Начинът, по който мислим се превръща в начина, по който живеем. Във всеки човек се крие”истинският човек”, който е скрит зад страховете, притесненията и „задънените улици”, които го карат да затъне дълбоко в своето ежедневие. Но той непрекъснато се опитва да тръгне в посока на това, което представлява в действителност, към неговия истински Аз. В тези усилия, терапевтът е навигатор, който помага да се открият знаците към верния път и подкрепя пътуването по него.

 

Въпрос: Какво е липосукция и в какви случаи се прилага?
Отговор: Д- р. Страхил Ефремов- национален консултант по пластична хирургия

Липосукцията е метод за подобряване на фигурата, чрез изсмукване на мастната тъкан. След зимния сезон, обикновено при изваждане на летните дрехи от гардероба, дамите констатират увеличеното си тегло, много често заради локални мастни натрупвания – в областта на ханша, корема и бедрата. Добър, бърз и ефикасен метод за корекция на това е липосукцията. Пролетните месеци са подходящо време за нейното извършване.
При липосукцията със специален инструмент през миниатюрна дупчица в кожата се достига до мастното депо и се изсмуква под голямо отрицателно налягане. Обезболяването най-често е локално, престой в клиниката – един-два дни.
В първата седмица след липосукция тъканите са оточни, понякога със синини. Има лека или умерена болка като след натъртване. След това настъпва период на възстановяване, фигурата е с подобрен контур, болките изчезват. Задължително е носенето на еластично бельо. Едва към третия месец настъпва периодът на окончателно оформяне на тялото – в разрушеното от канюлата мастно депо разраства съединителна тъкан, която придърпва кожата към подлежащата мускулатура.
Най-добри са резултатите при пациенти с нормално телесно тегло и ограничени мастни натрупвания.
В случаите със значително наднормено тегло липосукция може да се приложи, но не с козметична цел, а като профилактика на сърдечно-съдовите заболявания, диабета и хипертонията. При тези пациенти се прави етапно (на няколко сеанса) редуциране на мастната тъкан съчетано с подходящ хранителен и двигателен режим.
Лечението е комплексно, а липосукцията е само част от него. Тя ще промени силуета на тялото и ще повдигне самочувствието ви,но красотата се постига и с вашите усилия.

Въпрос: Вредно ли е многократното получаване на обща упойка?


Отговор: Анестезията е общо или местно обезчувствяване / обезболяване / по време на хирургични интервенции, сложни и болезнени диагностични процедури или травми. Тя означава загуба на чувството за болка с или без загуба на съзнание.
Болката е психологическо състояние на организма, резултат от действието на свръхсилни дразнители, които могат да предизвикат физиологични или органични промени в него. В този смисъл анестезията има предпазващ ефект за човека, подложен на стрес.
Прилагането на съвременни анестезиологични техники и медикаменти позволява многократното им прилагане при един и същи пациент, без това да се отрази върху по- нататъшното му съществуване, т. е. многократните анестезии при същестуващи медицински показания не водят до увреждане на организма.
Днес анестезия се прилага както при извършване на оперативни интервенции в областта на хирургията, неврохирургията, ортопедията и травматологията, акушерството и гинекологията, урологията и др.,така и по време на различни манипулации – прекъсване на бременност, фиброколоноскопии, фиброгастроскопии и др. болезнени манипулации или изследвания.
Анестезията може да бъде обща или местна /регионална /.Общата упойка /обща анестезия/ се характеризира със загуба на чувството за болка и отнемане на съзнанието и се осъществява или чрез венозно прилагане на лекарства или чрез вдишване на лесно изпаряващи се течности. Прилага се за големи , продължителни операции или при такива , при които не може да се приложи друг вид анестезия. Местната  /регионална / анестезия предизвиква загуба на чувството за болка в определена част от човешкото тяло при запазено съзнание. През цялото време на операцията пациентът може да влезе в контакт с медицинския екип.По преценка на анестезиолога, към този вид анестезия се включва и интравенозно медикамент за седиране / приспиване /, т.е. пациентът спи и няма болка. Този тип анестезия се прилага само за опрделен вид операции /върху долни крайници, хернии, пикочен мехур, простата и др. /
Важно е пациентите да знаят, че анестезията винаги е по- продължителна от процедурата , която я налага, т. е. започва преди операцията или назначеното изследване и завършва след приключването им.
Анестезиологът има необходимите познания и квалификация да прилага лекарства и техники, да използва сложна апаратура, за да може да оценява и поддържа във всеки момент на анестезията и операцията най- важните функции на организма – на централната нервна система, на сърцето и белите дробове, на бъбреците и черния дроб. Без компетентен анестезиологичен екип, състоящ се от анестезиолог и анестезиологична сестра, без технически изправна апаратура, без подходящи медикаменти и помощни технически средства, анестезията е високо рискова дейност. От друга страна – без високоспециализираната дейност на анестезилога съвременната хирургия не е възможна.
По време на анестезията състоянието на пациента се следи както чрез непрекъснатото наблюдение от анестезиолога и от анестезиологичната сестра, така и апаратурно проследяване на артериално налягане, температура, пулс, електрокардиограма, насищане на кръвта с кислород, концентрация на въглероден двуокис в издишаните газове и др. Съвременната анестезия е много по-безопасна, отколкото в миналото , благодарение на квалификацията на анестезиолозите, наличието на специална апаратура и съвременни медикаменти.
Всеки пациент има право да получи от своя анестезиолог подробна информация за характера на анестезията, нейните странични ефекти, потенциални рискове и опасности, свободно да изрази предпочитанията или отказа си към определен вид упойка.


Д-р Мария Димитрова- началник на Отделение по Анестезиология и Интензивно Лечение в МБАЛ Лайф Хоспитал- Бургас.

________________________________________________________________________

 

 

Въпрос: Как могат да бъдат премахнати белези, останали след операция?

Отговор: Белезите са резултат от естествен оздравителен процес след нарушаване на целостта на кожата (рана, операция или изгаряне). Според вида на травмата, дълбочината, начина на хирургична обработка и пр. белезите са едва забележими или в различна степен видими, понякога и загрозяващи. Зарастването на раните винаги става чрез разрастване на съединителна тъкан, която е с различна структура и цвят в сравнение с околната кожа.

В продължение на 10 - 12 месеца организмът се стреми да намали и изсветли белега, но въпреки това понякога белезите нарастват, остават по-тъмни, предизвикват сърбеж, физически и психически дискомфорт.

Според вида си белезите са: хипертрофични (удебелени, зачервени и надигнати над околната кожа), келоиди (разрастват се извън границите на увредената кожа) и хипотрофични (бледи, хлътнали ). Съвременното лечение е комплексно и включва компресивни превръзки, различни медикаменти за локално приложение, инжектиране на стероиди или хирургична намеса. Няма универсален метод за заличаване на белезите, а един от най-големите проблеми в пластичната хирургия са келоидите. Възможностите на различните кремове, мазила и пр. често са рекламно преувеличени.

Поради наличието на голям кожен резерв и възможности за хирургична корекция белезите в долната половина на корема сравнително успешно се лекуват оперативно. Някои хора не обръщат внимание на белега си, но други никога не го забравят. Те трябва да знаят, че съществуват методи за бъдат направени белезите им по-малки и по-незабележими.

Д-р Любомир Калудов- началник на хирургичното отделение в МБАЛ "Лайф Хоспитал"

           ________________________________________________________________________

 

Въпрос: Прилагат ли се безкръвните операции за решаване на проблемите с жлъчката?

Отговор: Оперативното премахване на жлъчния мехур, наречено холецистектомия, е една от най- често налагащите се интервенции в хирургичната практика. Прави се при остро възникнали усложнени форми на жлъчнокаменна болест и всъщност е единствената възможност за лечение в тези случаи. За много пациенти предстоящата операция представлява сериозен психологически проблем или е свързана с повишен риск заради напреднала възраст или придружаващи заболявания.

Съвремените методи за извършване на хирургически интервенции позволяват, операцията на жлъчката да бъде направена лесно и пациентът да се възстанови и възвърне нормалния си ритъм на живот сравнително бързо. Този резултат се постига чрез използването на така наречената лапароскопска апаратура. Популятното название на лапароскопските операции е безкръвни операции. При тях болката и рискът от инфекции са по-малки, а разрезите са на практика козметични. Все повече хирургически интервенции се извършват именно с помощта на лапароскопска апаратура.

При оперция на жлъчката чрез този метод, се правят три до четири малки разрези (0.5 - 1 см), през които в коремната кухина се вкарват специални хирургични инструменти. Чрез видеокамера, оперативното поле се наблюдава от хирурга на монитор. Операцията продължава около полови час. Престоят в болницата е обикновено един до три дни. Възстановяването е значително по-бързо, отколкото при конвенционалната операция.

Пациентите често питат: има ли алтернативно лечеие на острите и хронични усложнени форми на жлъчнокаменната болест, което изобщо да замести оперцията? За съжаление ефективно медикаментозно лечение няма. Прилагането на различни лекарства не води до излекуване, а само до временно отшумяване на симптомите.

Д-р Бирджан Йозтюрк- хирург в МБАЛ "Life Hospital"

            ________________________________________________________________________

Въпрос: Как се лекуват херниите на предната коремна стена?

Отговор: Херниите / изсипванията / на предната коремна стена са най-честите от всички видове хернии и в този смисъл са срещана причина за хоспитализация. Тяхното лечение е само хирургично и са значителен социален проблем. Различните еластични укрепващи колани, които се използват, са временно решение на проблема и нерядко влошават нещата.

Разнообразните оперативни техники за лечение на изсипванията подсказват, че решението не е лесно, но когато се подхожда индивидуално, отчита се възрастта, придружаващите заболявания и анатомичните особености, имащите този проблем могат да бъдат лекувани успешно и в кратки срокове. Когато пациентът потърси навреме лекарска помощ, хирурзите имат възможност да насрочат планова операция и разполагат с време за подготовка на болния. По света съществуват клиники, специализирани в лечението на хернии. Техниките за хирургическа интервенция се развиват в насока към използване на нови пластични материали и ендоскопска хирургия, осигуряващи безболезнени манипулации и бързо възстановяване след операция. От практическа гледна точка херниите биват усложнени и неусложнени. Неусложнените са по-лесни за лечение и голяма част от тях се лекуват планово, в спокоен порядък, с възможност за подготовка, която е от особено значение, когато пациентите са възрастни. Важно място в тези случаи заемат големите хернии, довели до промени в анатомия на предната коремна стена. Основният проблем при тяхното лечение е повишения процент рецидиви. При тях, освен психологическото неудобство, създадено от променената анатомията, лекарят често се сблъсква и с известно недоверие от страна на пациента, породено от страха от хирургическа интервенция.

Най-трудни са спешните изсипвания, свързани с заклещване на органите, разположени в непосредствена близост до зоната, засегната от хернията. В тези случаи се налага лекуващия лекар да реагира много бързо, подготовката на болния е интензивна, оперативния риск е повишен и освен хирургическа намеса в областта на хернията, може да се наложи и интервенция, носочена към заклещения орган. Заклещените хернии налагат посещение при лекар по спешност.

Добре е да се знае, че веднъж появило се, изсипването няма да изчезне само и най- вероятно ще прогресира. Дългото отлагане на решението за оперативно лечение не е в интерес на пациента. Вродените хернии при новородени също имат оптимална възраст за лечение. За успешното решаване на проблема е важно родителите своевременно да вземат мерки и свързаните с появата на хернии усложнения да бъдат своевременно лекувани.

Д-р Цвятко Цвятков- хирург в МБАЛ "Лайф Хоспитал"

            ________________________________________________________________________

Въпрос: Важно ли е пациентът да се консултира с анестезиолог преди операция?

Отговор: Ако ви предстои операция, прегледът при анестезиолог е едно от важните неща, които е нужно да направите. Така ще сте сигурни, че във времето, в което сте на операционната маса, няма да се случат рискови за вас ситуации. Или ако съществуват съмнения за възникване на такива, те ще бъдат овладяни безпроблемно. Анестезиологът ще оцени вашето здравословно състояние и ще избере най- подходящата и безопасна за вас упойка. С изключение на спешните случаи, тази консултация трябва да стане поне няколко дни преди предстоящата интервенция. Така специалистът ще има възможност да извърши всички необходими изследвания- тестуване за алергия към медикаменти, използвани при анестезията, консултаця с кардиолог, оценка за общото състояние на организма.

Най- добре е да се срещнете с анестезиолога, работещ в екип с хирурга, който ще ви оперира. Ако това не е възможно, бихте могли да посетите преданестезиологичния кабинет в болницата, където ще се лекувате. По време на прегледа бъдете откровени, точни и изчерпателни в отговорите на въпросите, които лекарят ще ви зададе. Добре е да носите със себе си документацията за настоящи и минали заболявания, с която разполагате.
След консултацията спазвайте всички инструкции и указания, дадени ви от лекаря.

Има няколко неща, които, ако ви предстои анестезия, така или иначе, са задължителни:
Ако сте пушач, спрете цигарите няколко дни преди операцията.
Вечерта преди да отидете в болницата, ограничете приема на храна и течности.

Отстранете от себе си грима и лака за нокти.
Поне шест часа преди операцията не яжте нищо и три часа предварително не поглъщайте каквито и да било течности.
Споделете с вашият лекар всички подробности за здравословното си състояние, които мислите че са важни и не спестявайте нищо, което ви притеснява.

Д- р Мария Димитрова - Началник на отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение в многопрофилна боилница "Life Hospital"- Бургас

________________________________________________________________________

Въпрос: Какви опасности крие поддържането на висока телесна температура за дълго време?

Отговор: Продължителното поддържане на висока телесна температура е проблем, който не трябва да бъде подценяван. Това състояние е често срещано в ежедневната клинична практика и в повечето случаи е причинено от лечими заболявания, при които правилната диагноза и навременната терапия, могат да предотвратят тежки усложнения.

Здравият човек е с телесна температура около 37 ° C. Тя се измерва в подмишничната ямка, а отчитането на показанията на термометъра става, след като той е задържан на това място за около 5- 6 минути. Най- добре е измерването да се направи рано сутрин, между 7 и 8 часа и следобед, между 16 и 17 часа. Нормално е, в по- късните часове, телесната температура да бъде малко по- висока, отколкото през деня. Функционалната активност, хормоналното състояние на организма и възрастта също оказват влияние. Ако установите, че телесната температура е по- висока от нормалната, необходимо е периодично да я измервате и ако имате съмнение за възникнал проблем, веднага трябва да бъде направена консултация с лекар.

Едни от най- трудните диагностични проблеми във вътрешната медицина са продължителните температурни състояния с неясен произход. С понятието " неясно температурно състояние " може да се обозначат случаите, в които телесната темпераура е по- висока от нормалната, постоянно или периодично, в продължение на повече от седем дни. Причините за това могат да останат неизяснени и след преглед и провеждане на изследвания. Състоянието може да продължи седмици и дори месеци. Причината може да бъде свързана с вирусна, бактериална или друга инфекция, ревматизъм, артрит, злокачествено заболяване или сборна група от други различни проблеми.

Самолечението и безразборното приемане на лекарства при описаните ситуации е опасно, тъй като тези действия замъгляват клиничната картина и могат да доведат до усложнения. Самоволното правене на лабораторни изследвания, без консултация с лекар, също не е желателно- резултатите от анализите не са диагноза, те са само основание за нея.

Диагностиката при неясно температурно състояние е сложна и отговорна задача за всеки лекар. Необходимо е за пациента да бъдат направени редица комплексни изследвания, които включват рентгенови и ехографски изследвания, тъканни проби за микроскопски анализ, кръвни проби и изследвания на телесни течности. Нерядко, за да бъде изяснен проблема, се налагат и консултации с различни специалисти. Само така могат да бъдат преценени всички възможни варианти за причините, довели до тази симптоматика. Разборът на обобщените резултати дава основания за поставяне на окончателна и точна диагноза.

Д-р Галин Желев- терапевт в многопрофилна болница ” Life Hospital ”

________________________________________________________________________

Въпрос: Как да намеря своя пластичен хирург?

Отговор: Пластичната хирургия е сериозна дисциплина, която изисква от лекаря добра квалификация, свързана с отлични познания в областта на анатомията, физиологията и хирургична техника, в съчетание с достатъчно добре развито чувство за естетика и хармония. Естетичната хирургия често е борба между възможностите на хирурга и желанията на пациента.

За да сте сигурни, че няма да останете разочаровани, искайте от лекаря, към който сте се насочили, подробно описание на предстоящата операция: показания, методи и техники, вид на обезболяването, необходима подготовка, информация за следоперативния период, очакваните резултати и възможните усложнения. Не се доверявайте на реклами, гръмки обещания дадени по телефона или набързо в коридора. Повече доверие заслужава този специалист, който Ви обяснява истинските рискове и реалните възможности, отколкото този, който Ви обещава бърз и магически ефект. Информирайте се къде /в коя клиника, при кой специалист/ Вашият лекар е усвоил особеностите за извършването на оперативната интервенция, която Ви предстои. Добре е, ако той покаже снимки на свои пациенти и свои сертификати, удостоверяващи квалификацията му. Не се подвеждайте от думите “малка корекция”, “лека манипулация” и пр. Всяка намеса върху целостта на тялото се нарича операция.

Допълнителна сигурност за добри резултати е мястото, където ще се извърши Вашата операция. Пластична хирургия се практикува в съвремено обзаведени операционни зали на специализираните клиники. Изключително важни са добрата дезинфекция на операционната зала, стерилността и възможности за грижи за пациентите по време на следоперативния период в съответната болница. Не се доверявайте на “клиники”, разположени в приспособени за това помещения. Изискайте да Ви бъдат издадени официални медицински документи с диагнозата, вида на оперативната интервенция, както и за направените от Вас разходи.

Д-р Любомир Калудов- началник на хирургичното отделение в МБАЛ "Life Hospital"

________________________________________________________________________

Въпрос: Какво е артериална хипертония и лечима ли е тя?

Отговор: Причина номер едно за смърт в световен мащаб е исхемичната болест на сърцето, а основен рисков фактор за ней